Птеригоидният израстък е двойна костна структура, стърчаща надолу от връзката на тялото и голямото крило на сфеноидната кост. Той се намира непосредствено зад горночелюстната туберозитета в задната част на горната челюст.
Птеригоидният израстък (на латински: processus pterygoideus ossis sphenoidalis, от гръцки pteron, крило) е костен израстък, който се спуска от основата на сфеноидната кост в задната част на черепа. В контекста на зъбния имплант тя е една от най-важните анатомични структури, налични за задно горно челюстно закрепване. Тя не се резорбира след загуба на зъб. Свързана е с черепната основа. А при пациенти с тежка загуба на кост на горната челюст, на които е казано, че се нуждаят от операция за повдигане на синусите или зигоматични импланти, птеригоидният израстък може да е причината да не се нуждаят от нито едно от двете.
Всеки птеригоиден израстък се състои от две пластинки:
- Медиалната птеригоидна пластинка ( на латински: lamina medialis processus pterygoidei) е вътрешната пластинка. Тя е основната кортикална цел за закрепване на туберо-птеригоидни импланти. Тя образува латералната стена на носната кухина в долния ѝ край и се съчленява с небцовата кост.
- Латералната птеригоидна пластинка ( на латински: lamina lateralis processus pterygoidei) е външната пластинка. Тя осигурява закрепване на латералния птеригоиден мускул, който участва в разклащането на челюстта.
Между тези пластинки и около тях се прикрепят няколко важни мускула, включително медиалния и латералния птеригоиден мускул и тензор вели палатини. При планирането на импланти основният анатомичен фокус е върху кортикалната кост на медиалната пластинка и връзката между птеригоидния израстък и максиларния туберозитет.
Съединението между туберозитета и птеригоида е областта, в която задната повърхност на максиларния туберозит се среща с птеригоидния израстък. Това съединение съдържа плътна кортикална кост и от двете страни. В стратегическата имплантология то е определена анатомична цел за дистално закрепване на максиларни импланти.
Качество на костта на птеригоидния израстък
Достатъчно плътна ли е птеригоидната кост, за да задържи имплант?
Да. Кортикалната кост на птеригоидния израстък е плътна и механично надеждна. За разлика от меката канцелозна алвеоларна кост на задната горна челюст, която се резорбира прогресивно след загуба на зъб, птеригоидният израстък е свързан с основата на черепа и не претърпява същия процес на костна резорбция.
От гледна точка на класификацията на костните типове, птеригоидната кост обикновено е D1 до D2 кортикална кост. По-специално медиалната птеригоидна пластинка съдържа компактна, добре минерализирана кортикална кост, която не зависи от наличието на зъби или алвеоларна кост, за да поддържа структурата си.
Това е критичното клинично разграничение. Пациент, който е загубил по-голямата част от канцелозната алвеоларна кост в задната част на горната челюст, може да има много мека кост D4 в останалия гребен. Но при птеригоидния израстък качеството на костта е съвсем различно. Местната алвеоларна кост е D4, докато целта за закрепване, птеригоидната кора, е по-близо до D1 или D2. Правилно проектираният имплант може да достигне от изчерпаната алвеоларна зона през туберозитетната-птеригоидна връзка и в медиалната пластинка, заобикаляйки изцяло проблемната кост.
Птеригоидният израстък при стратегическо имплантиране
Защо моят зъболекар би планирал имплант чак до птеригоидния израстък?
Задната горна челюст е анатомичната зона, която най-често се изключва от конвенционалното лечение с импланти при пациенти със загуба на кост. Горночелюстните синуси заемат пространството над участъка с моларите. След загуба на зъби дъното на синусите често се понижава още повече, оставяйки само тънък слой кост над него. Конвенционалните импланти, поставени в този тънък слой, имат слаба първична стабилност и висок риск от повреда.
Традиционният отговор на този проблем е процедурата за повдигане на синуси, при която синусната мембрана се повдига хирургически и под нея се натъпква материал за присаждане на кост, за да се създаде достатъчна височина за конвенционални импланти. Това удължава лечението с месеци, носи значителен риск от неуспех, особено при пациенти, чиято кост вече е компрометирана от пародонтит, и не извършва възстановяване на функцията на моларите в задната част на дъгата.
Птеригоидното закрепване предлага анатомична алтернатива. Чрез насочване на имплантат под косо заден ъгъл от туберозитета-птеригоидната област в медиалната пластинка на птеригоидния израстък хирургът напълно заобикаля синуса. Имплантът се закотвя в кост, която е плътна, стабилна и не зависи от качеството на изчерпания алвеоларен гребен.
За пациента това означава:
- Не се налага повдигане на синуси
- Не се налага присаждане на кост
- Дистална моларна опора, която позволява пълна венцитетелна функция
- Незабавно натоварване, когато се потвърди първичната стабилност
Точното планиране изисква CBCT изображение, за да се очертае точната позиция на медиалната пластинка, разстоянието от връзката с туберозитета, необходимата ангулация и дължината на импланта, необходима за безопасно достигане на целевата кортикална структура.
Избор на имплант за закрепване на птеригоиден израстък
Кои импланти са предназначени за достигане на птеригоидния израстък?
Не всяка система за импланти има дизайн за птеригоидно закрепване. Имплантите, използвани в тази зона, трябва да имат достатъчна дължина и правилна геометрия на резбата, за да се захванат за кортикалната кост в дълбочина, заедно с огъващ се или ъгловат абатмънти, за да се компенсира косото вмъкване.
Ihde Dental BCS е една от най-широко документираните имплантни системи за птеригоидно закрепване. В случая с липсата на зъби при Д-р Генчев имплант BCS с размери 3,5 x 20 mm е поставен на позиция 17-2 под заден косо разположен ъгъл специално за достигане на медиалната пластинка на птеригоидния израстък на сфеноидната кост. Така се осигури основната дистална туберо-птеригоидна котва за горния мост. Втори BCS имплант на позиция 17 беше поставен през туберозитетната връзка за допълнителна задна опора.
Ihde Dental TPG Uno се използва и в птеригоидната област, когато в туберозитно-птеригоидната зона има както канцелозна, така и кортикална кост. В същия случай Д-р Генчев постави три импланта TPG Uno в лявата задна челюст на позиции 25, 26 и 27. Най-дългият, с размери 3,5 x 17 mm в позиция 27, беше използван за постигане на дълбоко кортикално закрепване в птеригоидната пластинка. На позиция 25 TPG Uno беше прикрепен към пирамидалния израстък на небцовата кост, който артикулира с птеригоидните пластинки. В изследването на случая с пародонтит на Д-р Генчев един TPG Uno беше поставен на позиция 17, тъй като остана канцелозна кост и имплантът беше закотвен в туберо-птеригоидния израстък.
BasalFix TPI ( Tubero-Птеригоиден имплант) е серия импланти, специално разработени за тази зона. Той се поставя под заден косо разположен ъгъл и целта му е птеригоидният израстък и туберозитетът на птеригоидния хрущял. Абатмънтите могат да бъдат огънати до 15 градуса, за да компенсират ъгъла на поставяне. Типичните размери за първично туберо-птеригоидно закрепване са 3,5 x 20 mm в най-дисталната позиция, като през туберозитет-птеригоидното съединение се използват по-широки размери, например 4,6 x 14 mm. BasalFix TPI замества необходимостта от повдигане на синуси с една косо разположена кортикална фиксация зад синуса.
BasalFix Basal може да се използва и в птеригоидната зона като базален имплант за чисто кортикално закрепване, където анатомията му предоставя опора.