Горната челюст (на латински: maxilla, от mala, челюст) е горната челюст. Тя е двойна кост, която формира централната част на лицевия скелет, като помещава горните зъби и формира пода на носната кухина, пода на орбитата и покрива на устата. За имплантологията горната челюст е по-предизвикателната от двете челюсти, тъй като нейната кост обикновено е по-малко плътна от долната челюст и съдържа структури като горночелюстните синуси, които ограничават местата, където могат да се поставят импланти.
Горната челюст се състои от две сраснали кости, които заедно образуват горната челюст. За целите на имплантирането е полезно да я разглеждаме в три зони:
Предната част на горната челюст е предната част, приблизително от централните резци до първите премолари. Тя съдържа премаксила (на латински: praemaxilla), наричана още междучелюстна кост, която носи четирите горни резци. Костта тук обикновено е от тип D3: тънка кортикална обвивка, по-фина трабекуларна структура, по-малка механична устойчивост от долната челюст.
Средната челюст е преходната зона между фронта и задната част на костта. Качеството и обемът на костта тук могат да варират значително в зависимост от възрастта на пациента, анамнезата за загуба на зъби и степента на костна резорбция.
Задната горна челюст е най-предизвикателната зона. Тя съдържа участъка на моларите, туберозитета на горната челюст (на латински: tuber maxillae) и се намира непосредствено под и около максиларните синуси. При много пациенти, особено при тези, които от известно време са беззъбни, алвеоларната кост в тази зона е резорбирана, дъното на синусите е спаднало и наличната кост за конвенционални импланти е много ограничена.
Алвеоларният израстък (на латински: processus alveolaris) на горната челюст е носещият зъбите гребен. Подобно на алвеоларния израстък на долната челюст, той се резорбира след загуба на зъб. Но по-дълбоките структури на горната челюст, включително кортикалното дъно на носа, небцовата кост и птеригоидния израстък зад туберозитета, не се резорбират. Това са структурите, към които е насочена базалната имплантология.
Качество на костта на горната челюст
Достатъчно качествена ли е костта на горната ми челюст за поставяне на импланти?
Качеството на костта в горната челюст варира значително по зони и обикновено се класифицира по скалата на Миш от D1 до D4.
Костта на предната горна челюст най-често е D3. Това означава тънък кортикален слой с фина трабекуларна кост под него. Тя не е толкова механоустойчива, колкото D1 или D2. Първичната стабилност трябва да се постигне внимателно, като често се използва контролирана канцелозна компресия и кората на носното дъно като вторична точка на закрепване.
Костта на задната челюст често е D4, особено след значителна загуба на зъби. Костта D4 е много мека, фина трабекуларна кост с ограничена кортикална опора. Локалната алвеоларна кост в задната горна челюст може да бъде редуцирана до степен, в която конвенционалното поставяне на импланти е невъзможно без повдигане на синуси или присаждане на кост. Въпреки това по-дълбоките кортикални структури зад туберозитета, включително птеригоидния израстък, небцовата кост и туберозитно-птеригоидната връзка, не са подложени на резорбция и остават плътни и механично надеждни. Именно тези структури правят възможна имплантацията на туберо-птеригоидната кост.
Ключовото клинично прозрение е следното: докато повърхностната кост на задната горна челюст е мека и се свива, анкериращите структури зад и под нея остават плътни. Работата на имплантолога е да достигне безопасно до тези структури.
Ключови анатомични структури за стратегическо имплантиране
Какви анатомични ориентири трябва да картографира моят зъболекар, преди да лекува горната ми челюст?
Няколко структури в горната челюст влияят пряко върху планирането на имплантирането.
Горночелюстните синуси ( на латински: sinus maxillares, наричани още преддверие на Хаймор) са изпълнени с въздух кухини във вътрешността на горната челюст от двете страни на носа. Те са основната причина, поради която конвенционалното поставяне на импланти в задната част на горната челюст често изисква операция за повдигане на синусите. Базалните импланти са специално проектирани да работят около синусите, а не през тях.
Назалният под ( на латински: pars nasalis ossis frontalis) е костният под на носната кухина. В предната част на горната челюст тази кортикална структура се намира над върховете на корените на горните резци и кучешките зъби. Имплантите, поставени в предната горна челюст с достатъчна дължина и лек палатинално наклон, могат да се включат в този кортикален слой, осигурявайки надеждна вторична точка на закрепване дори когато алвеоларният гребен е тесен или намален.
Палатиналната кортикална пластинка ( на латински: lamina horizontalis ossis palatini) е кортикална кост, образуваща покрива на устата. В предната и средната част на горната челюст палатиналният наклон на имплантите може да ангажира тази кортикална структура и да подобри първичната стабилност.
Горночелюстната туберозитета ( на латински: tuber maxillae) е заоблената издатина в задния край на горната челюст. Кортикалната му връзка с птеригоидния израстък на сфеноидната кост е ключова зона за закрепване на дистални максиларни импланти.
Птеригоидният израстък на сфеноидната кост е костната колона зад туберозитета. Той се свързва с основата на черепа и не се резорбира, независимо от това колко челюстна кост е загубена. Той е разгледан подробно на страницата за анатомия на птеригоидния израстък.
Пирамидалният израстък на небцовата кост е малката костна издатина, която се свързва с птеригоидните пластинки на сфеноидната кост. Той е част от сложната кортикална анатомия зад горночелюстната туберозитета, която прави възможно туберо-птеригоидното закрепване.
Избор на импланти за горната челюст
Кои импланти са предназначени за горната челюст?
Изборът на импланти в горната челюст зависи от това коя зона се третира и каква кост остава. Един пациент често се нуждае от различни типове импланти в различни зони на една и съща горна челюстна дъга.
В предната част на горната челюст, където често се среща кост D3, имплантът Ihde Dental KOS Root compression често е предпочитан избор. Той компресира наличната канцелозна кост по време на поставянето и, когато дължината и наклонът позволяват, фиксира върха си в кортикалната кост на дъното на носа. В казуса на Д-р Генчев на пациент с тежка двустранна костна атрофия той поставя седем имплантата KOS Root с размери 3,5 x 16 mm в позиции от 14 до 23, всеки с лек палатинално-наклонен характер, като постига едновременно канцелозна компресия и кортикална фиксация на носното дъно.
Ihde Dental TPG Uno е подходящ и за предната част на горната челюст и средната челюст, където са налични както канцелозна, така и кортикална кост. Дизайнът с три нишки му позволява да ангажира гребеновия кортикален слой, да компресира канцелозната кост и да се закотви в по-дълбоките кортикални структури. В случая с пародонтит на Д-р Генчев имплантите TPG Uno са поставени в предната част на горната челюст, за да се използват както канцелозната, така и кортикалната кост на носното дъно.
В задната горна челюст, където канцелозната кост се е резорбирала, за чисто кортикално закрепване се използва Ihde Dental BCS. В случая на Д-р Генчев BCS имплантите в дясната задна горна челюст бяха поставени в туберозитетно-птеригоидната връзка, медиалната пластинка на птеригоидния израстък на сфеноида и вертикалния израстък на небцовата кост. Там, където оставаше както канцелозна, така и кортикална кост, както в лявата задна челюст на същия пациент, беше избрана TPG Uno, за да се комбинира компресия с кортикална фиксация.
Имплантът BasalFix TPI ( Tubero-Птеригоиден имплант) е специално разработен за задната част на горната челюст. Той се закотвя в птеригоидния израстък и туберозитет-птеригоидната връзка, като заобикаля изцяло синуса, без да се налага повдигане на синуса или присаждане на кост.
CompressiveFix на BasalFix е полезен в преходните зони на предната до средната челюст, където носната кора е достъпна и е останала известна канцелозна кост. Той съчетава канцелозна компресия с ангажиране на кортикалния връх.
При мека D3 и D4 горночелюстна кост фиксаторите Monoimplant Rough са опора за биологична остеоинтеграция чрез обработената си с калциев фосфат повърхност. Monoimplant MOT, хибрид с грапава горна повърхност и полиран апикален връх, е подходящ в близост до синусите, тъй като полираният му връх намалява риска от замърсяване в този участък.